Когато прочетете информацията тук, ще знаете повече за ЛГБТ хората, отколкото знаят повечето ви близки и познати. Това е така, защото тук са изложени само факти. Детайлна информация за източниците ще откриете в библиографията в края.

Какво е ЛГБТИ?

ЛГБТ е международно употребявана абревиатура за лесбийки, гей мъже, бисексуални и трансполови хора.

Каква е разликата между тези групи?

Лесбийките и гей мъжете са хомосексуални хора, което означава, че те изпитват романтично и физическо привличане към хора от собствения си пол. Бисексуалните са хора, които изпитват в различна степен привличане и към двата пола.

Понятието „трансполови“ събира в себе си няколко подгрупи хора, общото между които е, че при тях има разминаване между физиологичния и психичния пол, напр. хора, които физически са мъже, но психически са жени и обратното – състояние, наречено „транссексуалност“.

Повечето хора определят себе си като хетеросексуални, т.е. като хора, които са привлечени от противоположния пол. Хомо-, би- и хетеросексуалността често се наричат „сексуални ориентации“, но фактически те не се отнасят само до секса, а и до пола на хората, към които даден човек изпитва романтични чувства. Това включва влюбването и желанието на човек да има семейство с този, когото обича.

Чувството на всеки от нас, че е мъж или жена, се нарича „полова идентичност“. И както видяхме, тя може да отговаря или не на физическия ни пол. Понякога дори може да не се чувстваме като принадлежащи строго към нито една от тези категории.

Как хората разбират към коя група принадлежат?

Когато става въпрос за сексуалната ориентация – обикновено осъзнаването става с течение на времето. Най-често това е възрастта, в която хората за първи път осъзнават този вид интерес към единия или и към двата пола – пубертета, но нерядко се случва и доста по-късно. Когато тези чувства се установят трайно и неизменно в период от няколко години, обикновено се смята, че те сами по себе си показват към коя група принадлежи даденият човек.

Колкото до транссексуалността – повечето транссексуални са наясно с несъответствието на тялото си и начина, по който се чувстват, от най-ранна възраст.

Ами хората, които „решават“, че са гейове на средна възраст?

Някои хора наистина проявяват за първи път влеченията си към единия или и двата пола в по-зряла възраст, като до преди това са показвали съвсем друго поведение. Това не означава, че те са „решили“ и изведнъж са „станали“ гей, би или хетеро. Възможно е те винаги да са имали такива влечения, но по някаква причина да са ги потискали – осъзнато или не – и да не са можели или искали да им откликнат.

Каква е причината за различните сексуални ориентации и полови идентичности?

Повечето неща в поведението и същността на човека не са устроени просто, затова причините, които водят до тях, рядко са едностранни и елементарни. Това, което съвременната наука знае, е че всички тези различни състояния (включително хетеросексуалността!) са свързани с процеси, формиращи половите различия в мозъка още по време на ембрионалното ни развитие. За съжаление, науката все още работи по откриването на причините, които довеждат до различното протичане на тези процеси, както и точната им роля. Така че засега отговорът спира дотук.

Няма никакви научно валидни данни, че социални фактори след раждането, като отношенията с родителите или социалната и културна среда, могат да имат решаващо влияние върху формирането на тези различни видове сексуална ориентация и полова идентичност.

След като за създаване на поколение са нужни мъж и жена, хомосексуалността не е ли ненормална?

От обективна научна гледна точка не може да се говори за „нормални“ и „ненормални“ видове поведение. Може да се говори, например, за „обичайни“ и „необичайни“ или пък „полезни“ и „вредни“. Няма правилна и неправилна (или „обратна“) сексуална ориентация, както няма правилен и неправилен цвят на очите, например.

Повечето хора правят секс през по-голямата част от живота си почти единствено и само с цел удоволствие, удовлетворяване на потребности и взаимност с партньора си. Въпрос на гледна точка и влагане на културен смисъл в секса е да кажем дали размножаването е негова „цел“ или не.

Хомосексуалното поведение е широко разпространено в животинското царство. Съществуват над 70 възможни еволюционни обяснения за съществуването и съхраняването на еднополовата сексуалност като неделима част от разнообразието в природата.

Не противоречат ли хомосексуалността и бисексуалността на морала?

Не, защото те не са въпрос на моралност или неморалност. Сексуалната ориентация е естествена психологическа характеристика на личността, а не морален избор. Тя няма пряка връзка с нравствените ценности, защото сама по себе си не те прави нито по-добър, нито по-лош човек.

Ако всички станем хомо- или бисексуални няма ли да изчезне човечеството?

Не. Защото няма как всички да „станем“ хомо- или бисексуални. Нито пък някой твърди, че трябва да става подобно нещо. Публичните дебати относно ЛГБТ хората се отнасят до равноправното им третиране и равното им участие в обществения живот, а не до това дали другите хора да „станат“ хомо- или бисексуални или пък коя е „по-правилната” сексуална ориентация.

Сексуалната ориентация е естествено формиран компонент от психиката на човек и тя не може да се „избира“ или „научава“ или да бъде „правилна” или „сбъркана”. Хомо- и бисексуални хора са се раждали и се раждат във всяка епоха, култура, раса и географска област. В този смисъл опасенията, че в близко или далечно бъдеще прирастът на населението ще падне драстично до степен на изчезване, са наивни и фантастични.

Не са ли сексуалните ориентации, различни от хетеросексуалната, психични заболявания?

Така се е смятало дълго време. За съжаление науката не винаги е имала стандартите и методите, които има днес. С напредъка си обаче тя е преразглеждала позицията си по много въпроси, включително за неща като формата и мястото на Земята във вселената! Понякога това е така, защото са откривани нови данни. Друг път – защото са откривани нови методи, за разбиране на старите данни. Световната здравна организация (СЗО) – официален орган на ООН – премахна хомосексуалността от Международната класификация на болестите още на 17 май 1990 г. Днес на тази дата честваме световния ден за борба с хомофобията и трансфобията.

А какво СА хомофобия и трансфобията?

Хомофобията е страх, омраза и/или отхвърляне от и на хомосексуалните и бисексуалните хора. По същия начин има трансфобия – неприязън към трансполовите хора. Няма значение дали си хетеросексуален или ЛГБТ човек – всеки може да е хомофоб и трансфоб. Нерядко се срещат хомосексуални, които не харесват това, което са, и в старанието си да се разграничат от гей, би или транс идентичността, демонстрират силно хомофобско или трансфобско поведение.

Хомо- и трансфобията са сред най-често срещаните причини за по-лошо, обидно или унизително третиране на ЛГБТ хората. Множество международни организации се отнасят към тези „фобии“, както към сексизма и расизма.

Действията, продиктувани от хомофобия и трансфобия, представляват дискриминация. И това е нередно, защото нито сексуалната ориентация, нито половата идентичност касаят пряко личните и професионалните качества и умения на човек.

Защо някои ЛГБТ хора парадират със сексуалната си ориентация?

Всъщност да бъдеш открит и честен относно това към какви хора изпитваш привличане или като човек от какъв пол се чувстваш не е „показност“ или „парадиране“. Културата, в която живеем, счита всички за хетеросексуални по подразбиране. Ето защо на никой принципно не му се налага да обяснява, че е хетеросексуален. Повечето от нас просто си „хващат“ гадже от другия пол, или коментират обекта на своите романтични желания с близки и приятели, без да се замислят, че така фактически проявяват сексуалната си ориентация. Също така, те могат спокойно да показват своите чувства на обществени места, без това да прави впечатление някому.

ЛГБТ хората обаче рядко правят тези неща и, ако ги правят, рядко е така открито и „естествено“. Причината за това са хомофобията и трансфобията, които много хора проявяват дори несъзнавано. Страхувайки се от реакцията на околните към своето различие, повечето ЛГБТ хора прикриват идентичността си, понякога дори доживот. Това има последствия върху самочувствието и емоционалното добруване на ЛГБТ хората. То е източник на постоянен стрес, а от там понякога има влияние и върху здравето на индивида. Ето защо е много вероятно сред вашите близки и приятели да има такива хора, без вие да знаете за това.

На тези ЛГБТ хора, които не желаят да се обричат на такова потисничество и искат да живеят свободно, обикновено се налага да се „разкрият“, т.е. в някакъв момент те информират околните по ясен начин, че са различни. Този ясен начин може да не е „Здравейте, аз съм гей/би/транс“, но дори, когато един мъж или жена представи човек от своя пол като своето „гадже“ или „партньор“, това пак е вид разкриване на сексуалната ориентация. То не е „показност“ или „парадиране“, а естествена част от нормалните взаимоотношения на споделяне с околните.

_______________

Библиография

  • Diamond, M. (2010). Sexual Orientation and Gender Identity, В: Weiner, I.B., & Craighead, E. (2010). The Corsini Encyclopedia of Psychology. Vol. 4. New Jersey: John Wiley and Sons, Inc., p. 1578.
  • LeVay, S. (2011). Gay, straight, and the reason why: the science of sexual orientation. New York: Oxford University Press, Inc.
  • LeVay, S., & Valente, S.M. (2002). Human Sexuality. Sunderland: Sinauer Associates, Inc., Publishers.
  • Poiani, A. (2010). Animal Homosexuality: A Biosocial Perspective. New York: Cambridge University Press.
  • Savic, I., Garcia-Falgueras, A., & Swaab, D. F. (2010). Sexual differentiation of the human brain in relation to gender identity and sexual orientation. В: Savic-Berglund, I. (2011). Sex differences in the human brain, their underpinnings and implications. Amsterdam: Elsevier B.V.

Автор: Радослав Стоянов, 2012 г.
Версия: 16.12.2015 г.