Какво е прайд?

Прайдът е мирно шествие на лесбийки, гей мъже, бисексуални и трансполови хора (ЛГБТ) и техните близки и приятели, което съчетава социално-политически протест с развлекателни елементи.

Думата „прайд“ идва от английската дума pride, която означава гордост. Идеята зад избора на тази дума е залегнала в дългото потискане и системното налагане на срам у ЛГБТ хората – векове наред те са били заклеймявани като болни, ненормални и недостойни да живеят открито и наравно с хетеросексуалните. Прайдът е израз на гордостта на ЛГБТ хората от това, че са такива, каквито са и на това, че имат смелостта да отстояват достойнството си.

Защо ЛГБТ хората правят прайдове?

Прайдовете се появяват в началото на 70-те години на 20 век в САЩ като годишнина от сблъсъците в нюйоркския бар „Стоунуол” в късните часове на 27 юни 1969 г.

По онова време хомосексуалността в Съединените щати е все още незаконна и полицията често организира изненадващи хайки в гей заведенията, като арестува и малтретира посетителите им. Нерядко имената на арестуваните се обявявали публично, което проваляло кариерата и живота на много от тях.

Такава акция се случва и в „Стоунуол“ през онази юнска нощ. Няколко души биват арестувани. Заради грубо отношение една лесбийка оказва съпротива на полицая, който я е арестувал, и това провокира тълпата около заведението да нападне полицията с подръчни средства. Органите на реда викат подкрепление, но от околните сгради се стичат все повече гей мъже, лесбийки и трансполови хора, които предизвикват четиридневни вълнения в квартал Грийн Вилидж. Участниците в размириците са хиляди. От тогава до днес „Стоунуол“ е символ на пробудилото се движение за равни права на нехетеросексуалните и трансполовите хора по целия свят.

ЛГБТ хората са малцинство, което в по-голямата част от света е или е било обект на по-лошо третиране. Те са част от обществото, подложена на отхвърляне, клевети, обиди, тормоз и насилие.

За да се промени това положение е необходим обществен дебат и осъзната общност, която да е страна в него. Общественият дебат е ключово средство за решаване на проблемите и развитие на демократичното общество.

Като повишават видимостта на една маргинализирана общност, събития като прайда служат за катализатор на обществения дебат, в който аргументи и контрааргументи се срещат, за да оцелеят по-добрите и да доведат обществото до изводи и решения по поставения проблем. Ето защо събития като прайда са необходими и желани във всяко демократично общество и са белег на зряла демократична култура.

Защо има гей парад, след като няма прайд на хетеросексуалните!?

На първо място трябва да имаме предвид, че за разлика от хомосексуалността, хетеросексуалността няма зад себе си историята (а и настоящето) на отхвърляне, тормоз и репресия. Нека попитаме: „Защо е нужен хетеро парад? Какво би представлявал той? Какви цели би имал?“.

Истината е, че няма нужда от хетеро парад, защото самият живот е такъв. Да ходиш по улицата, хванал за ръка любимия човек от другия пол, да го целунеш или да му кажеш „Обичам те“ – всичко това са обичайни прояви на привързаност, които не биха предизвикали негативни реакции у околните. Факт е обаче, че ако една еднополова двойка – две жени или двама мъже – постъпят по същия начин, те биха били обект на неодобрителни погледи, подмятания, дори заплахи или насилие.

Хетеросексуалността е дълбоко вкоренена в нашата култура и е достатъчно видима, за да осигури на хетеросексуалните хора позитивни и стабилни модели, с които те да се идентифицират и да се почувстват легитимна и равноправна част от обществото. За ЛГБТ хората не е така. Повечето хомосексуални, бисексуални и трансполови хора осъзнават различността си и отрастват в една враждебна към идентичността им среда. Невидимостта на общностите, към които принадлежат, прави така, че много от тях не виждат в ежедневието си други хора като себе си. Нещо повече – те често пъти нямат достъп до образователна и успокоителна информация, която да им помогне да утвърдят идентичността си като пълноценна и значима част от личността им. А това е важно, защото принадлежността на един човек към ЛГБТ общността е точно толкова важна характеристика, колкото неговата национална идентичност или етнически произход. Като част от нормативно мнозинство хетеросексуалните почти никога не преживяват своята полова ориентация по подобен начин; за тях тя рядко е определяща идентичността им характеристика.

Липсата на видими и позитивни примери за идентификация в публичното пространство, както и видимостта на санкциониращите, обидни и нападателни реакции спрямо различието, създават емоционална травма за ЛГБТ хората и карат много от тях да крият своята сексуална ориентация или полова идентичност дори от най-близките си. Така те се лишават от най-естествения начин за пълноценно участие на човека в обществото – споделянето на личния си живот с близките и подкрепата, която очакват да получат от тях.

Така например на малко хора би направило особено впечатление, ако колега в офиса сподели, че през уикенда е бил със съпругата си на планина и са изкарали страхотно. На повечето хора, обаче, би направило впечатление, ако момиче сподели, че с приятелката й са били заедно на почивка. Освен резервирано отношение от страна на колегите, човекът, който сподели, че е с различна от приетата по подразбиране сексуална ориентация или полова идентичност, рискува още бъде обект на дискриминация – саботиране от страна на колегите, изолиране от колектива, дори уволнение.

Всичко това кара много ЛГБТ хора да крият идентичността си. А това превръща цялата общност в невидима, което пречи на публичния дебат относно мястото на тези хора в обществото и справедливото им третиране наравно с останалите.

Прайдовете са събития, които показват на ЛГБТ хората, че не са сами и осигуряват комуникация на широката общественост с малката, маргинализирана общност, която има проблеми и иска да говори публично за тях.

Не е ли това пошъл и провокативен начин за повишаване на видимостта на ЛГБТ хората?

Не. Всъщност в прайдовете няма нищо пошло и провокативно. Те представляват мирни протестни шествия или цветни и забавни карнавали, празнуващи многообразието в обществото, част от което са и ЛГБТ хората. Не е вярно, че те включват по дефиниция голи хора или сексуални сцени.

Културното многообразие в обществото е ценност, защото дава множество различни гледни точки по различни въпроси и дарява обществото със специфичния опит на различни културни и субкултурни общности.

Какво да обясняваме на децата, които стават свидетели на прайда?

Всъщност в прайда няма нищо, което да изисква особено обяснение, необходимо на децата. Ключовото, което те трябва да знаят, е че събития като прайда ни показват, че има много и различни хора и различието не бива да е повод за срам или отхвърляне.

Опасенията, че децата, които получават информация за хомосексуалността, бисексуалността или трансполовите състояния, могат поради тази информация да станат на свой ред хомосексуални, бисексуални или трансполови, са безпочвени. Сексуалната ориентация е естествен компонент от човешката психика, формиран на основата на биологични фактори, и не може да бъде „придобита“ като подражание, „възпитавана“ или „пропагандирана“.

Можете да използвате информацията от настоящия материал, както и останалите материали в библиотеката ни, за да отговорите на всички възможни питания.

Защо да отида на прайд?

На прайд може да отиде всеки без значение от сексуалната му ориентация или полова идентичност. Достатъчно е да подкрепя ЛГБТ хората и да вижда смисъл в поне една от многото причини да има прайд шествия:

  • Да бъдеш част от общност: Чувството, че принадлежиш към многолюдна група от хора крие в себе си огромна сила, защото то означава, че не си сам и има други хора, които са превъзмогнали трудностите. Това е антидот срещу чувствата на отхвърляне и изолация.
  • Заради куража: Историята на ЛГБТ общността е история на триумф, кураж и издръжливост срещу потисничеството и дискриминацията.
  • Заради уроците на историята: Прайдът в България има зад гърба си две истории – тази на „Стоунуол“ и тази на демократичните промени в страната ни след 1989 г. Тези два исторически урока ни показват колко е важна свободата да отстояваш идеята си, дори гледната ти точка да не е популярна и да не отговаря на „официалната политика“.
  • За да направи ЛГБТ общността видима: За много хора ЛГБТ общността е нещо чуждо и абстракно, с което нямат досег в ежедневието си. Събития като прайда правят тази общност видима и „жива” и показват, че ЛГБТ хората са много и са неизменна част от многообразието на обществото.
  • Заради посланието и ценностите зад прайда: По-лошото третиране на ЛГБТ хората в България е факт. И то не се открива само в законодателството. Освен това законите, защитаващи от дискриминация, не могат да пазят ЛГБТ хората от омразата, отхвърлянето и тормоза във взаимоотношенията им с хората около тях. Ето защо посланието на недискриминацията трябва да достигне до всички по видим, ясен и категоричен начин. Така че най-важното послание на прайда е едно: Равни права и равно третиране за всеки един от нас, без значение кой е, без значение кого обича!

Автор: Радослав Стоянов, 2012.
Актуална версия: 30.06.2012 г.